Горанов: Рано е да търсим помощ от МВФ за коронакризата
Финансовият министър Владислав Горанов отхвърли предлагането на депутатите от ГЕРБ страната ни да търси финансова поддръжка от Международния валутен фонд поради коронакризата. На извършеното през днешния ден изключително съвещание на бюджетната парламентарна комисия той съобщи, че е още рано да се води този спор.
Съпартийците му отдръпнаха предлагането си, направено в актуализацията на държавния бюджет сред първо и второ четене. Депутати на ГЕРБ отпред с Менда Стоянова бяха вкарали текст, който предвиждаше Българска национална банка да може да дава заеми на страната за сметка на покупки на специфични права на тираж от Международния валутен фонд. Не се посочваше размерът на средствата, които България може да заеме от МВФ.
От Българска социалистическа партия разкритикуваха това предложение, като подсетиха, че фондът може да сложи трудноизпълними условия, с доста отрицателни стопански последствия за страната.
Депутатите от бюджетната комисия утвърдиха и на второ четене лимитът на новия държавен дълг, който може да бъде изтеглен тази година, да се завиши от сегашните 2.2 милиарда лева на 10 милиарда лева
Държавата ще търси заеми както на вътрешния, по този начин и на външния пазар. Към тази опция въпреки всичко бе включена и опцията да се търси финансиране от интернационалните финансови институции. „ Такива институции са не единствено МВФ, само че и други като Европейската капиталова банка и Банката за развиване на Съвета на Европа, с които от дълго време работим дружно по редица планове “, уточни финансовият министър. " Разглеждаме всички вероятни варианти за финансиране в средносрочен проект ", сподели Горанов.
В тази връзка бюджетната парламентарна комисия гласува да се завиши и лимитът на облигациите, които страната ни може да емитира на външните пазари, от 8 милиарда евро на 10 милиарда евро. Този таван е избран в средносрочната стратегия на страната за издаване на дълг на интернационалните пазари. „ Въпреки това нарастване на лимита по програмата за облигациите, остава да работи ограничаването на общия новопоет дълг за 2020 година от 10 милиарда лева “, увери шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя изясни, че лимитът по програмата за облигации се подвига, тъй като през интервала 2015-2017 година към този момент били изразходвани над 5 милиарда евро за погашения на външни заеми. " Остават още 2.8 милиарда и желаеме те да бъдат увеличени с още 2 милиарда евро ", поясни Стоянова.
Както стана ясно поради пандемията COVID-19 държавното управление предлага б юджет ът за тази година да бъде обновен като планираните приходи се занижат с 2.44 милиарда лева, а разходите се завишат с 1.07 милиарда лева От новите разходи един милиард са планувани за осъществяването на мярката за опазване на заетостта 60/40 чрез трансфер към бюджета на Национален осигурителен институт, а 70 млн. лева са планувани за спомагателни лихвени разноски, свързани с нарастването на лимита на държавния дълг от 2.2 милиарда лева на 10 милиарда лева
Заради намалелите доходи и увеличени разходи бюджетният недостиг се поправя от нулев до минус 3.5%. Правителството чака Брутният вътрешен продукт да означи спад от 3% при плануван в началото растеж от 3.1%. Предвижда се дъщо по този начин от фискалния запас да се обезпечат 700 млн. лева за нарастване на капитала на Българската банка за развиване, с които да се подсигуряват заеми за бизнеса и жители пред комерсиалните банки.
Бюджетната комисия отхвърли предложенията на Българска социалистическа партия за повече разноски за работещите в неплатен отпуск, за самонаетите. За тях левицата изиска страната да планува още 914 млн. лева дотации за вдишване на минималната работна заплата и осигуровките за всеки месец от изключителното състояние. " Мярката ще подкрепи 420 хиляди работещи, а парите за нея може да бъдат за сметка на разноските за рационализация на армията ", предложи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Левицата изиска още с 10% да се завишат прехвърлянията към общините, а с спомагателни 30 млн. лева фонд " Земеделие " да подкрепи стопаните, които отглеждат зеленчуци, овошки и животни . Българска социалистическа партия предложи още със 100 млн. лева да се завиши националния проект за поощряване на заетостта, като спомагателните средства са още веднъж за сметка на отново на модернизацията на армията.
От Движение за права и свободи също желаеха по-голям трансфер към Национален осигурителен институт по мярката за подкрепяне на заетостта „ 60/40 “, с които страната да поеме и осигуровките на работодателя за времето, в което работи помощта. Това предложение също бе отхвърлено от болшинството.
Депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев предложи схемата за подкрепяне посредством ББР да бъде разширена , като се даде опция банката непосредствено да отпуска заеми в размер до 100 000 лева на дребни и междинни предприятия. Все не е показано обществено по какъв начин ще работи схемата, поради която страната усилва капитала на ББР със 700 млн. лева Изрично обаче държавното управление уточни, че държавната банка единствено ще дава гаранции, а заемите за бизнеса и жителите ще се отпускат от комерсиалните банки.
Утре Народното събрание дефинитивно би трябвало да одобри актуализацията на бюджета.
Съпартийците му отдръпнаха предлагането си, направено в актуализацията на държавния бюджет сред първо и второ четене. Депутати на ГЕРБ отпред с Менда Стоянова бяха вкарали текст, който предвиждаше Българска национална банка да може да дава заеми на страната за сметка на покупки на специфични права на тираж от Международния валутен фонд. Не се посочваше размерът на средствата, които България може да заеме от МВФ.
От Българска социалистическа партия разкритикуваха това предложение, като подсетиха, че фондът може да сложи трудноизпълними условия, с доста отрицателни стопански последствия за страната.
Депутатите от бюджетната комисия утвърдиха и на второ четене лимитът на новия държавен дълг, който може да бъде изтеглен тази година, да се завиши от сегашните 2.2 милиарда лева на 10 милиарда лева
Държавата ще търси заеми както на вътрешния, по този начин и на външния пазар. Към тази опция въпреки всичко бе включена и опцията да се търси финансиране от интернационалните финансови институции. „ Такива институции са не единствено МВФ, само че и други като Европейската капиталова банка и Банката за развиване на Съвета на Европа, с които от дълго време работим дружно по редица планове “, уточни финансовият министър. " Разглеждаме всички вероятни варианти за финансиране в средносрочен проект ", сподели Горанов.
В тази връзка бюджетната парламентарна комисия гласува да се завиши и лимитът на облигациите, които страната ни може да емитира на външните пазари, от 8 милиарда евро на 10 милиарда евро. Този таван е избран в средносрочната стратегия на страната за издаване на дълг на интернационалните пазари. „ Въпреки това нарастване на лимита по програмата за облигациите, остава да работи ограничаването на общия новопоет дълг за 2020 година от 10 милиарда лева “, увери шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя изясни, че лимитът по програмата за облигации се подвига, тъй като през интервала 2015-2017 година към този момент били изразходвани над 5 милиарда евро за погашения на външни заеми. " Остават още 2.8 милиарда и желаеме те да бъдат увеличени с още 2 милиарда евро ", поясни Стоянова.
Както стана ясно поради пандемията COVID-19 държавното управление предлага б юджет ът за тази година да бъде обновен като планираните приходи се занижат с 2.44 милиарда лева, а разходите се завишат с 1.07 милиарда лева От новите разходи един милиард са планувани за осъществяването на мярката за опазване на заетостта 60/40 чрез трансфер към бюджета на Национален осигурителен институт, а 70 млн. лева са планувани за спомагателни лихвени разноски, свързани с нарастването на лимита на държавния дълг от 2.2 милиарда лева на 10 милиарда лева
Заради намалелите доходи и увеличени разходи бюджетният недостиг се поправя от нулев до минус 3.5%. Правителството чака Брутният вътрешен продукт да означи спад от 3% при плануван в началото растеж от 3.1%. Предвижда се дъщо по този начин от фискалния запас да се обезпечат 700 млн. лева за нарастване на капитала на Българската банка за развиване, с които да се подсигуряват заеми за бизнеса и жители пред комерсиалните банки.
Бюджетната комисия отхвърли предложенията на Българска социалистическа партия за повече разноски за работещите в неплатен отпуск, за самонаетите. За тях левицата изиска страната да планува още 914 млн. лева дотации за вдишване на минималната работна заплата и осигуровките за всеки месец от изключителното състояние. " Мярката ще подкрепи 420 хиляди работещи, а парите за нея може да бъдат за сметка на разноските за рационализация на армията ", предложи депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Левицата изиска още с 10% да се завишат прехвърлянията към общините, а с спомагателни 30 млн. лева фонд " Земеделие " да подкрепи стопаните, които отглеждат зеленчуци, овошки и животни . Българска социалистическа партия предложи още със 100 млн. лева да се завиши националния проект за поощряване на заетостта, като спомагателните средства са още веднъж за сметка на отново на модернизацията на армията.
От Движение за права и свободи също желаеха по-голям трансфер към Национален осигурителен институт по мярката за подкрепяне на заетостта „ 60/40 “, с които страната да поеме и осигуровките на работодателя за времето, в което работи помощта. Това предложение също бе отхвърлено от болшинството.
Депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев предложи схемата за подкрепяне посредством ББР да бъде разширена , като се даде опция банката непосредствено да отпуска заеми в размер до 100 000 лева на дребни и междинни предприятия. Все не е показано обществено по какъв начин ще работи схемата, поради която страната усилва капитала на ББР със 700 млн. лева Изрично обаче държавното управление уточни, че държавната банка единствено ще дава гаранции, а заемите за бизнеса и жителите ще се отпускат от комерсиалните банки.
Утре Народното събрание дефинитивно би трябвало да одобри актуализацията на бюджета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ